“Осемте джуджета" получиха бърза писта в съда в Страсбург
Разследването за групата " Осемте джуджета " и някогашния следовател Петьо Петров-Еврото стигна до Европейския съд по правата на индивида в Страсбург. Това се случи след тъжба на една от жертвите на хипотетичната престъпна мрежа Явор Златанов, който с писмо от януари е бил известен от Европейски съд по правата на човека, че казусът ще бъде разгледан с приоритет, оповестиха от.
Това развиване идва, откакто в продължение на година и осем месеца българските управляващи не дадоха съответен институционален отговор на изнесените в следствието „ Осемте джуджета “ съответни данни за непозволено въздействие за споразумяване на юридически спорове, опити за завладяване на бизнес посредством присъединяване на правоохранителните органи и незаконно предписание на прокуратурата с конфискувани материални доказателства на огромна стойност.
В жалбата си до Европейския съд в Страсбург Явор Златанов претендира, че изземването на пари и движимости като материални доказателства в хода на следствието против него е позволено посредством потребление на привидно законни процесуални средства, при официално съблюдаване на разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), само че с користна цел – присвояване на конфискуваните движимости посредством лица, доближени на водещите следствието прокурори от Специализираната прокуратура (СП). Златанов претендира и че е осъществено присвояване на бизнеса му чрез брутална процесуална принуда (задържане в ареста при рисково за живота положение и при липса на съответно лечение).
Явор Златанов твърди още, че е налице фактически отвод на забърканите институции – най-много прокуратурата и МВР – да извършат инспекция по данните, изнесени в следствието на АКФ. Този отвод е прегледан през призмата и на обществените мнения на основния прокурор Иван Гешев по случая, които го омаловажават, и се акцентира добре известната на Европейски съд по правата на човека безконтролност на българската прокуратура.
Златанов претендира също така липсата на ефикасни вътрешноправни средства за отбрана, доколкото съдът не може да управлява законността на дейностите на СП, с които конфискуваните като материални доказателства ценности са върнати на други лица в нарушаване на Наказателно-процесуален кодекс и наложителната процедура на Върховния касационен съд, нито може да управлява дейно процесуалните дейности по време на досъдебната фаза на процеса, която е под цялостното управление на прокуратурата.
Това развиване идва, откакто в продължение на година и осем месеца българските управляващи не дадоха съответен институционален отговор на изнесените в следствието „ Осемте джуджета “ съответни данни за непозволено въздействие за споразумяване на юридически спорове, опити за завладяване на бизнес посредством присъединяване на правоохранителните органи и незаконно предписание на прокуратурата с конфискувани материални доказателства на огромна стойност.
В жалбата си до Европейския съд в Страсбург Явор Златанов претендира, че изземването на пари и движимости като материални доказателства в хода на следствието против него е позволено посредством потребление на привидно законни процесуални средства, при официално съблюдаване на разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), само че с користна цел – присвояване на конфискуваните движимости посредством лица, доближени на водещите следствието прокурори от Специализираната прокуратура (СП). Златанов претендира и че е осъществено присвояване на бизнеса му чрез брутална процесуална принуда (задържане в ареста при рисково за живота положение и при липса на съответно лечение).
Явор Златанов твърди още, че е налице фактически отвод на забърканите институции – най-много прокуратурата и МВР – да извършат инспекция по данните, изнесени в следствието на АКФ. Този отвод е прегледан през призмата и на обществените мнения на основния прокурор Иван Гешев по случая, които го омаловажават, и се акцентира добре известната на Европейски съд по правата на човека безконтролност на българската прокуратура.
Златанов претендира също така липсата на ефикасни вътрешноправни средства за отбрана, доколкото съдът не може да управлява законността на дейностите на СП, с които конфискуваните като материални доказателства ценности са върнати на други лица в нарушаване на Наказателно-процесуален кодекс и наложителната процедура на Върховния касационен съд, нито може да управлява дейно процесуалните дейности по време на досъдебната фаза на процеса, която е под цялостното управление на прокуратурата.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ